1 окт. 2011 г., 08:59

За живеца 

  Поэзия » Другая
917 0 19
Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е
шепичка от теб да си запазя
в пастта на галопиращия град.
Едва покълнало стръкче обич,
дали бетонът ще те пощади?
А напират сокове –
живецът бори се,
все още…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Все права защищены

Предложения
: ??:??