За живеца

1.10.2011 г., 8:59 ч.

Поезия » Друга

920 0 19

Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е
шепичка от теб да си запазя
в пастта на галопиращия град.
Едва покълнало стръкче обич,
дали бетонът ще те пощади?
А напират сокове –
живецът бори се,
все още…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За живеца

Искате да прочетете повече?

Предложения