Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Sep 5, 2009, 1:42 PM

За незабравимото... 

  Poetry » Love
501 0 3

Пристъпвам с меки ходила

по мократа с роса трева.

Бяла съм…

По-бяла от приказен гълъб,

прелитащ ефирно над късчета сняг.

В ръцете си държа  кокичета,

а мъничко по-нагоре,

скрита зад бялата рокля -

момина сълза, обвита в мълчание…

Колко малка е тя,

а колко много любов се сипе от нея!

Усещам вятъра,

пеещ своята песен,

напита с въздушни звуци -

нежно разпиляващ любовта…

Накрая остава само сълзичката…

И споменът…

За незабравимото!

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??