Monny (Симона Гълъбова)
223 764
5.09.2009 г., 13:42 ч.

За незабравимото... 

  Поезия » Любовна
507 0 3

Пристъпвам с меки ходила

по мократа с роса трева.

Бяла съм…

По-бяла от приказен гълъб,

прелитащ ефирно над късчета сняг.

В ръцете си държа  кокичета,

а мъничко по-нагоре,

скрита зад бялата рокля -

момина сълза, обвита в мълчание…

Колко малка е тя,

а колко много любов се сипе от нея!

Усещам вятъра,

пеещ своята песен,

напита с въздушни звуци -

нежно разпиляващ любовта…

Накрая остава само сълзичката…

И споменът…

За незабравимото!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??