5 сент. 2009 г., 13:42

За незабравимото... 

  Поэзия » Любовная
508 0 3

Пристъпвам с меки ходила

по мократа с роса трева.

Бяла съм…

По-бяла от приказен гълъб,

прелитащ ефирно над късчета сняг.

В ръцете си държа  кокичета,

а мъничко по-нагоре,

скрита зад бялата рокля -

момина сълза, обвита в мълчание…

Колко малка е тя,

а колко много любов се сипе от нея!

Усещам вятъра,

пеещ своята песен,

напита с въздушни звуци -

нежно разпиляващ любовта…

Накрая остава само сълзичката…

И споменът…

За незабравимото!

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??