Някой те възпита в съвършенство,
идеален до възхита мъж.
Ала се зажени с късогледство,
както се ожали неведнъж.
Грешката с години не поправи,
някаква ръка те задържа.
Колко нерви изпотрóши здрави,
мислите ти хванаха ръжда.
Надалеч да бягаш се опита,
но мизерия не я възпря.
Дрипаво, досадно куче – рита,
покрай тебе гъгна и скимтя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up