Някой те възпита в съвършенство,
идеален до възхита мъж.
Ала се зажени с късогледство,
както се ожали неведнъж.
Грешката с години не поправи,
някаква ръка те задържа.
Колко нерви изпотрóши здрави,
мислите ти хванаха ръжда.
Надалеч да бягаш се опита,
но мизерия не я възпря.
Дрипаво, досадно куче – рита,
покрай тебе гъгна и скимтя.
Още се върти, ревниво, диво,
спъва те да крачиш надобре.
Помолѝ се бог по-справедливо
нова дружка да ти доведе.
© Светличка Всички права запазени