Не мога да остана като мисъл.
Твоите мисли лесно се забравят.
Не мога да се впиша... без причина.
А причина липсва... да остана.
Искаш да ме запазиш. Може би.
И без друго не ти се получава.
Щом мисълта забравяш... та мене ли?
Така че... забрави! Просто не става.
Напомням те. Чрез себе си.
И все пак ще ме оставиш. Няма как...
И без излишна врява, то такава
без друго липсва, си отивам... ...