За разлика от някоя... незабравима (Копнеж)
Не мога да остана като мисъл.
Твоите мисли лесно се забравят.
Не мога да се впиша... без причина.
А причина липсва... да остана.
Искаш да ме запазиш. Може би.
И без друго не ти се получава.
Щом мисълта забравяш... та мене ли?
Така че... забрави! Просто не става.
Напомням те. Чрез себе си.
И все пак ще ме оставиш. Няма как...
И без излишна врява, то такава
без друго липсва, си отивам...
Оставям ти копнеж. Без спомени...
И нито грам от себе си... остатъчен...
Не ми се ще да се превърна в изпарение...
Затова... копней! Несекващо!
По някоя, която... не си спомняш...
© Джули Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжните стихове са красиви по своя си, специфичен начин.
В твоя има много такава красота.
Поздрав Джули. -
тъжно но хубаво
-
Защо сте толкова тъжни днес, милички? Всички пишат за раздяла... хей, поетеси, вие сте незабравимите и неповторимите!
-
Затова...като копнеж...оставам
ти копнеж, без спомени...но защо...
Прекрасен тъжен стих, но защо се отписваш,
незабравимата си ти, прекрасно момиче.С обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Как..как..искам да кажа същото на един човек...
Страхотно е!
Браво!