Jull (Джули)
82 109
10 dic 2007, 14:52

За разлика от някоя... незабравима (Копнеж) 

  Poesía
598 0 5
 

Не мога да остана като мисъл.

Твоите мисли лесно се забравят.

Не мога да се впиша... без причина.

А причина липсва... да остана.

Искаш да ме запазиш. Може би.

И без друго не ти се получава.

Щом мисълта забравяш... та мене ли?

Така че... забрави! Просто не става.

 

Напомням те. Чрез себе си.

И все пак ще ме оставиш. Няма как...

И без излишна врява, то такава 

без друго липсва, си отивам...

Оставям ти копнеж. Без спомени...

И нито грам от себе си... остатъчен...

Не ми се ще да се превърна в изпарение...

Затова... копней! Несекващо!

По някоя, която... не си спомняш...

© Джули Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е това ако не е стих!
    Как..как..искам да кажа същото на един човек...
    Страхотно е!
    Браво!
  • Тъжните стихове са красиви по своя си, специфичен начин.
    В твоя има много такава красота.
    Поздрав Джули.
  • тъжно но хубаво
  • Защо сте толкова тъжни днес, милички? Всички пишат за раздяла... хей, поетеси, вие сте незабравимите и неповторимите!
  • Затова...като копнеж...оставам
    ти копнеж, без спомени...но защо...
    Прекрасен тъжен стих, но защо се отписваш,
    незабравимата си ти, прекрасно момиче.С обич.
Propuestas
: ??:??