DogWhisperer (Константин Константинов)
13 22
Oct 11, 2011, 4:22 PM

За теб 

  Poetry » Love
1310 0 4
Къде беше, момиче, през тези
безкрайни години?
Пропиляни, тъжни и сиви.
Живеех живот във заблуда,
с изкуствено щастие подсладен.
Живеех в дом, построен върху
пясък.
Като фалшив диамант - просто
отблясък.
Сега усещам сърцето отново да бие.
Сега те чакам, броя всяка минута
от спрялото време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Константинов All rights reserved.

Random works
: ??:??