DogWhisperer (Константин Константинов)
13 22
Oct 11, 2011, 4:22 PM

За теб 

  Poetry » Love
1216 0 4

 Къде беше, момиче, през тези
 безкрайни години?
 Пропиляни, тъжни и сиви.
 Живеех живот във заблуда,
 с изкуствено щастие подсладен.
 Живеех в дом, построен върху
 пясък.
 Като фалшив диамант - просто
 отблясък.
 Сега усещам сърцето отново да бие.
 Сега те чакам, броя всяка минута
 от спрялото време.
 Сега желая, копнея и мисля си само
 за тебе.
 За теб, красиво пролетно цвете.

© Константин Константинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??