11 окт. 2011 г., 16:22

За теб 

  Поэзия » Любовная
1240 0 4

 Къде беше, момиче, през тези
 безкрайни години?
 Пропиляни, тъжни и сиви.
 Живеех живот във заблуда,
 с изкуствено щастие подсладен.
 Живеех в дом, построен върху
 пясък.
 Като фалшив диамант - просто
 отблясък.
 Сега усещам сърцето отново да бие.
 Сега те чакам, броя всяка минута
 от спрялото време.
 Сега желая, копнея и мисля си само
 за тебе.
 За теб, красиво пролетно цвете.

© Константин Константинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??