11 oct 2011, 16:22

За теб 

  Poesía » De amor
1217 0 4

 Къде беше, момиче, през тези
 безкрайни години?
 Пропиляни, тъжни и сиви.
 Живеех живот във заблуда,
 с изкуствено щастие подсладен.
 Живеех в дом, построен върху
 пясък.
 Като фалшив диамант - просто
 отблясък.
 Сега усещам сърцето отново да бие.
 Сега те чакам, броя всяка минута
 от спрялото време.
 Сега желая, копнея и мисля си само
 за тебе.
 За теб, красиво пролетно цвете.

© Константин Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??