Поглеждам на Съдбата в двете длани

и виждам в мъката й жарък блян и...

    и обичите нежно безразсъдни.

Желая тя сега да ме покани

и в най- дълбоките сърдечни рани,

    и истинска една мечта да сбъдне.

Разстилат се цъфтящите поляни

от слънчевите светлини огряни 

    и приютяват мистики безпътни.

След срещите и спомен ще остане

и искреност от чувствата раздрани

    ще скита пак по есените мътни.

Дали ще рухнат звездните тавани

и тези тухлени стени разпрани

    дали ще плачат със сълзù оскъдни?

За хора не говоря, непризвани

и не за някакъв живот по план и...

    и не за смърт, която ще ни глътне.

За твоята душа в съдбовни длани

аз моля се с надежди неразбрани.

    И с творчество, и в световете бъдни -

с Любов живей отвъд епохи съдни!