Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани,
и истинска една мечта да сбъдне.
Разстилат се цъфтящите поляни
от слънчевите светлини огряни
и приютяват мистики безпътни.
След срещите и спомен ще остане
и искреност от чувствата раздрани
ще скита пак по есените мътни. ...