Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани,
и истинска една мечта да сбъдне.
Разстилат се цъфтящите поляни
от слънчевите светлини огряни
и приютяват мистики безпътни.
След срещите и спомен ще остане
и искреност от чувствата раздрани
ще скита пак по есените мътни.
Дали ще рухнат звездните тавани
и тези тухлени стени разпрани
дали ще плачат със сълзù оскъдни?
За хора не говоря, непризвани
и не за някакъв живот по план и...
и не за смърт, която ще ни глътне.
За твоята душа в съдбовни длани
аз моля се с надежди неразбрани.
И с творчество, и в световете бъдни -
с Любов живей отвъд епохи съдни!
© Асенчо Грудев Все права защищены