Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята,
която плаче във нощта.
Мъгла обгърна с нова нежност мрака.
Към себе си го прикова.
Там някъде се чуваше и вятър,
от болка страшно подивял.
Спокойствието се разби със трясък,
светът остана онемял. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up