TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
Feb 16, 2009, 12:38 AM

За вечно тъжната луна 

  Poetry » Landscape
1934 0 13
Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята,
която плаче във нощта.
Мъгла обгърна с нова нежност мрака.
Към себе си го прикова.
Там някъде се чуваше и вятър,
от болка страшно подивял.
Спокойствието се разби със трясък,
светът остана онемял. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Random works
: ??:??