TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
16 feb 2009, 0:38

За вечно тъжната луна 

  Poesía » Del paisaje
1830 0 13

Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.

А сенките покриваха земята,
която плаче във нощта.
Мъгла обгърна с нова нежност мрака.
Към себе си го прикова.

Там някъде се чуваше и вятър,
от болка страшно подивял.
Спокойствието се разби със трясък,
светът остана онемял.

Показа се в отблясъци онази,
все тъй красивата Луна.

А езерото - капки от елмази,

отразяваше една сълза.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??