TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
16.02.2009 г., 0:38 ч.

За вечно тъжната луна 

  Поезия » Пейзажна
1960 0 13
Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята,
която плаче във нощта.
Мъгла обгърна с нова нежност мрака.
Към себе си го прикова.
Там някъде се чуваше и вятър,
от болка страшно подивял.
Спокойствието се разби със трясък,
светът остана онемял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Предложения
: ??:??