Apr 13, 2016, 8:29 AM

За/Винаги 

  Poetry » Other
343 0 5

Докато плача и се смея,

от щастие за щастие,

над чашата си със живот,

преди да я изпия

или изтърва и счупя,

(знам колко неумения умея)

повярвай в мен и нея,

и замълчи, завинаги, Любов. 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??