13 abr 2016, 8:29

За/Винаги 

  Poesía » Otra
345 0 5

Докато плача и се смея,

от щастие за щастие,

над чашата си със живот,

преди да я изпия

или изтърва и счупя,

(знам колко неумения умея)

повярвай в мен и нея,

и замълчи, завинаги, Любов. 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??