13.04.2016 г., 8:29 ч.

За/Винаги 

  Поезия » Друга
344 0 5

Докато плача и се смея,

от щастие за щастие,

над чашата си със живот,

преди да я изпия

или изтърва и счупя,

(знам колко неумения умея)

повярвай в мен и нея,

и замълчи, завинаги, Любов. 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??