Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска,
при все, че вън долавям кочияш,
с на капрата до него Пепеляшки,
в луд трепет за Дванадесети час,
но ти и недоглеждаш и не чуваш
и скриваш там, под бяла пелена̀,
(подаръчето зимно от вежливост)
с най-трудните въпроси и смеха, ...