ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10416
7 ene 2013, 16:45

За зимата и принцесите... 

  Poesía » Filosófica
1372 0 6

Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,

та камо ли - на златната каляска,
при все, че вън долавям кочияш,
с на капрата до него Пепеляшки,
в луд трепет за Дванадесети час,

но ти и недоглеждаш и не чуваш
и скриваш там, под бяла пелена̀,
(подаръчето зимно от вежливост)
с най-трудните въпроси и смеха,

Хлапакът вътре в себе си, игрите,
в страх, повикът за съмване дори,
тях, чувствата, които си изпитвал,
в отдавнашно май, някакво преди.

Но може би, щом тихичко запеят,
в хор, пролетно, любимите щурци
и зърнеш плах, че всичко зеленее,
ти искрено се влюбиш в този миг...

Тогава би повярвал на принцеса,
която си мечтал всред някой стих
и в синьото на свода ни небесен,
усмихнат ще политнеш. Може би...

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??