7.01.2013 г., 16:45 ч.
За зимата и принцесите...
Ти в мислите се рееш на високо,
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска,
при все, че вън долавям кочияш,
с на капрата до него Пепеляшки,
в луд трепет за Дванадесети час,
но ти и недоглеждаш и не чуваш
и скриваш там, под бяла пелена̀,
(подаръчето зимно от вежливост)
с най-трудните въпроси и смеха, ...
а всъщност оцеляваш на балкон,
на първия етаж си, а пък блокът
и нощем не прилича на файтон,
та камо ли - на златната каляска,
при все, че вън долавям кочияш,
с на капрата до него Пепеляшки,
в луд трепет за Дванадесети час,
но ти и недоглеждаш и не чуваш
и скриваш там, под бяла пелена̀,
(подаръчето зимно от вежливост)
с най-трудните въпроси и смеха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ангел Колев Всички права запазени
Предложения
-
-
Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...
-
Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
-
Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
