Забранена Любов
Мисля си за теб отново,
чувствата си аз тая,
нищо чудно, нищо ново,
пак не мога да заспя.
За ласките ти аз мечтая,
нежни и гальовни,
целувкитв ти аз желая,
непринудени свободни.
Искам всичко да призная,
колко те обичам!
Сигурно е, аз го зная,
себе си не ще отричам.
С усмивка щом дариш ме,
сърцето ми бушува,
почва то лудешки да тупти,
радва се, празнува.
Защото слънце си за мен,
вечно и желано,
грееш всеки ден,
от красота си изковано.
И всеки лъч прекрасен, твой,
нанася удар нов,
обичащ и опасен,той
е знак на Забранената за нас Любов.
© КрИсИ Милчева All rights reserved.