Забранена Любов

4 jun 2009, 12:41

Poesía » De amor

1820 0 3

Забранена Любов

Мисля си за теб отново,

чувствата си аз тая,

нищо чудно, нищо ново,

пак не мога да заспя.

За ласките ти аз мечтая,

нежни и гальовни,

целувкитв ти аз желая,

непринудени свободни.

Искам всичко да призная,

колко те обичам!

Сигурно е, аз го зная,

себе си не ще отричам.

С усмивка щом дариш ме,

сърцето ми бушува,

почва то лудешки да тупти,

радва се, празнува.

Защото слънце си за мен,

вечно и желано,

грееш всеки ден,

от красота си изковано.

И всеки лъч прекрасен, твой,

нанася удар нов,

обичащ и опасен,той

е знак на Забранената за нас Любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sorris0 (Сюзън Смърт)

2009-06-04T19:27:30+03:00

Познато... Мразя забранената любов, а всеки път щом се влюбя тя е такава... Намерих себе си в твоя стих, прекрасен е...
LeChevalier (Тошко)

2009-06-04T13:19:18+03:00

Готино червено
face04 (Таня Кирилова)

2009-06-04T13:08:38+03:00

Забранена,ама е Любов!Много нежен стих!Поздравления!