Забравен спомен пак изплува -
сърцата трепват, сякаш че се сещат,
приласкан от мислите доплува
в души самотни де чувствата се срещат.
Забравили любов тъй свидна,
отричаме и плюем я все злобно
и вричаме се в друга, но привидно
за старата все плачем - на мястото ù лобно.
Спомняме си думи сладки,
спомняме и клетви силни,
чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,
да ги върнем, оказахме се май безсилни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up