Забравен спомен пак изплува -

сърцата  трепват, сякаш че се сещат,

приласкан от мислите  доплува

в души самотни де чувствата се срещат.

Забравили любов тъй свидна,

отричаме и плюем я все злобно

и вричаме се в друга, но привидно   

за старата все плачем - на мястото ù лобно.

Спомняме си думи сладки,

спомняме и клетви силни,

чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,

да ги върнем, оказахме се май безсилни.

А полъха на стара обич

изпълва дни и нощи със наслада,

макар отворена таз рана,

не боли - за любовта е тя награда.

Тъжно е когато чувства чезнат,

де нявга с огън са горели

остава спомен там болезнен,

напомнящ за миговете отлетели.

                                                      О’ Донован