Забравен спомен пак изплува -
сърцата трепват, сякаш че се сещат,
приласкан от мислите доплува
в души самотни де чувствата се срещат.
Забравили любов тъй свидна,
отричаме и плюем я все злобно
и вричаме се в друга, но привидно
за старата все плачем - на мястото ù лобно.
Спомняме си думи сладки,
спомняме и клетви силни,
чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,
да ги върнем, оказахме се май безсилни. ...