Забравен спомен пак изплува -
сърцата трепват, сякаш че се сещат,
приласкан от мислите доплува
в души самотни де чувствата се срещат.
Забравили любов тъй свидна,
отричаме и плюем я все злобно
и вричаме се в друга, но привидно
за старата все плачем - на мястото ù лобно.
Спомняме си думи сладки,
спомняме и клетви силни,
чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,
да ги върнем, оказахме се май безсилни.
А полъха на стара обич
изпълва дни и нощи със наслада,
макар отворена таз рана,
не боли - за любовта е тя награда.
Тъжно е когато чувства чезнат,
де нявга с огън са горели
остава спомен там болезнен,
напомнящ за миговете отлетели.
О’ Донован
© Пламен Николов Всички права запазени