Jul 23, 2017, 10:48 PM

Забравени 

  Poetry
352 1 9

Вечно са там –

на пътната пейка. 

Четат поредната жалейка. 

Ще си отидат, като суха вейка

в някой ден лъчист. 

Ще им хвърлят шепа пръст

и забият черен кръст –

хора непознати. 

Своите – ще открият само кости! 

Бог не ще прóсти! 

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??