Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист.
Ще им хвърлят шепа пръст
и забият черен кръст –
хора непознати.
Своите – ще открият само кости!
Бог не ще прóсти!
© Василка Ябанджиева Все права защищены