23 июл. 2017 г., 22:48

Забравени 

  Поэзия
349 1 9

Вечно са там –

на пътната пейка. 

Четат поредната жалейка. 

Ще си отидат, като суха вейка

в някой ден лъчист. 

Ще им хвърлят шепа пръст

и забият черен кръст –

хора непознати. 

Своите – ще открият само кости! 

Бог не ще прóсти! 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??