23.07.2017 г., 22:48 ч.

Забравени 

  Поезия
350 1 9

Вечно са там –

на пътната пейка. 

Четат поредната жалейка. 

Ще си отидат, като суха вейка

в някой ден лъчист. 

Ще им хвърлят шепа пръст

и забият черен кръст –

хора непознати. 

Своите – ще открият само кости! 

Бог не ще прóсти! 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??