Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън
като отприщен язовир.
Очите лепнеха за сън,
народът- за пастир...
Налагаше се пак борба
в прозяващият ден.
Развявам своята съдба,
а тя пък влачи мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up