valiordanov (Валентин Йорданов)
1829 1469
21 янв. 2024 г., 09:33

Забравя се... 

  Поэзия
5.0 / 1
194 0 0
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън
като отприщен язовир.
Очите лепнеха за сън,
народът- за пастир...
Налагаше се пак борба
в прозяващият ден.
Развявам своята съдба,
а тя пък влачи мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • inakrein (Илияна Каракочева) Третата мория
    Третата мория
  • Азазел (Неличка) ***
    Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • sensors (Рот Кив) 21 век
    Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »