Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад
И цялото ѝ тяло потреперва
И ледено притиска нея –
Душата бледа, неразбрана
Заклещена се озовава в капан
Къде е слънцето в очите
Или звънчетата в гласа
Нима и това ранимо цвете ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up