Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад
И цялото ѝ тяло потреперва
И ледено притиска нея –
Душата бледа, неразбрана
Заклещена се озовава в капан
Къде е слънцето в очите
Или звънчетата в гласа
Нима и това ранимо цвете ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация