10 нояб. 2017 г., 08:17

Забулена Душа 

  Поэзия » Другая
354 0 3

Забулена Душа

 

Понякога сърцето ѝ се свива

Ей така не сетило любов

Кръвта ѝ луда изведнъж замира

Във вените, пропити с хлад

И цялото ѝ тяло потреперва

И ледено притиска нея –

Душата бледа, неразбрана 

Заклещена се озовава в капан

Къде е слънцето в очите

Или звънчетата в гласа

Нима и това ранимо цвете

Вехне преди да дойде есента 

А жизнените сокове се стичат 

Безцелно в имитация на живот

И в погледа на това момиче

Зейва необятна пропаст

Виждам я притихнала, смирена

Да отброява капките в дъжда

Да гледа празно и отвъд времето

Една душа в забулена снага...

 

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??