Apr 27, 2011, 6:49 PM

Зад бездушните сгради от грапав бетон... 

  Poetry » Love
1512 0 10
Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря
и, оцапвайки с руж небесата лениви,
се опита да влее от свойта заря
и в сърцата им сиви.
Те дори не повдигнаха вежди с мотив,
че са виждали номера пъти хиляда.
Но, когато си влюбен, светът е красив
и вселената – млада. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Random works
: ??:??