Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря
и, оцапвайки с руж небесата лениви,
се опита да влее от свойта заря
и в сърцата им сиви.
Те дори не повдигнаха вежди с мотив,
че са виждали номера пъти хиляда.
Но, когато си влюбен, светът е красив
и вселената – млада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse