Заедно до края

May 9, 2009, 6:49 PM

Poetry

580 0 1

Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта
във стаята стоя сама.
Капят солени сълзи,
образуват дълбоки реки.
В лицето безмилостно попиват
и цялата изведнъж ме обливат.
Сякаш въглени ме горят
и върху бузите ми те стоят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Заедно до края

Want to read more?

Random works