Заедно до края

9 мая 2009 г., 18:49

Поэзия

579 0 1

Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта
във стаята стоя сама.
Капят солени сълзи,
образуват дълбоки реки.
В лицето безмилостно попиват
и цялата изведнъж ме обливат.
Сякаш въглени ме горят
и върху бузите ми те стоят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Заедно до края

Искате да прочетете повече?

Предложения