Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта
във стаята стоя сама.
Капят солени сълзи,
образуват дълбоки реки.
В лицето безмилостно попиват
и цялата изведнъж ме обливат.
Сякаш въглени ме горят
и върху бузите ми те стоят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse