dragon (Никица Христов)
220 657
Aug 15, 2012, 11:05 AM

Загубен мъж 

  Poetry
659 0 4

Изсипаха се звездите по небето

и пълнолунието погледа отвлича,

в нощта тиха майката и детето –

загубиха мъжа, когото обичат.

 

Тъмнината му заличава лицето,

в тишината изчезва неговият глас

а любовта, създадена от сърцето,

излъчва само спомени всеки час.

 

Със сълзи, които погледа размазват

и небето се разцепва от техният вой,

за честта и името му ще разказват

и винаги в спомена им ще живее той.

© Никица Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво! Поздрав!
  • Тъжно ,реалистично,хубаво!
  • ...загубиха мъжа когото обичат. Хората разбират големината на мъката чак когато загубят близък човек.Харесах!Поздрав!
  • за честта и името му ще разказват
    и винаги в спомена им ще живее той.

    Достойно за уважение!
    Поздрав!
Random works
: ??:??