Загубен мъж

15 ago 2012, 11:05

Poesía

658 0 4

Изсипаха се звездите по небето

и пълнолунието погледа отвлича,

в нощта тиха майката и детето –

загубиха мъжа, когото обичат.

Тъмнината му заличава лицето,

в тишината изчезва неговият глас

а любовта, създадена от сърцето,

излъчва само спомени всеки час.

Със сълзи, които погледа размазват

и небето се разцепва от техният вой,

за честта и името му ще разказват

и винаги в спомена им ще живее той.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

imperfect (Яна)

2012-08-18T20:47:56+03:00

Много красиво! Поздрав!
Adri (Йордан)

2012-08-15T20:44:00+03:00

Тъжно ,реалистично,хубаво!
Qndov (Никола Яндов)

2012-08-15T13:30:54+03:00

...загубиха мъжа когото обичат. Хората разбират големината на мъката чак когато загубят близък човек.Харесах!Поздрав!
mimamina (Мина Конарова)

2012-08-15T11:57:33+03:00

за честта и името му ще разказват
и винаги в спомена им ще живее той.

Достойно за уважение!
Поздрав!