15 авг. 2012 г., 11:05

Загубен мъж 

  Поэзия
5.0 / 3
716 0 4
Изсипаха се звездите по небето
и пълнолунието погледа отвлича,
в нощта тиха майката и детето –
загубиха мъжа, когото обичат.
Тъмнината му заличава лицето,
в тишината изчезва неговият глас
а любовта, създадена от сърцето,
излъчва само спомени всеки час.
Със сълзи, които погледа размазват
и небето се разцепва от техният вой,
за честта и името му ще разказват
и винаги в спомена им ще живее той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Все права защищены

Предложения
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »