Загубих се
Загубих себе си в шума от празни думи.
Залутах се сред евтини приятелства.
Обрасна дирята, която водеше назад.
Напред пътеката не бе отъпкана от мен.
А неведнъж ме заслепява слънцето…
Уплаших се от тъмните усои, уморителни.
Прежалих и скалистите върхари - за избраници.
Живях с едни и същи делници, мъчителни -
безсмислени в своята ненужна надпревара.
Усетих как и празниците се повтарят винаги
като в бездарно пригодена – уж, че някаква пиеса. ...