Wali (Виолета Томова)
280 1156
8 окт. 2010 г., 22:04

Загубих се 

  Поэзия » Другая
1838 1 8

                                                Загубих се

 

 

                               Загубих себе си в шума от празни думи.

                               Залутах се сред евтини  приятелства.

                               Обрасна дирята, която водеше назад.

                               Напред пътеката не бе отъпкана от мен.

                               А неведнъж ме заслепява слънцето…

                               Уплаших се от тъмните  усои, уморителни.

                               Прежалих и скалистите върхари - за избраници.

                               Живях с едни и същи делници, мъчителни -

                                безсмислени в своята ненужна надпревара.

                               Усетих как и празниците се повтарят винаги

                               като в бездарно пригодена – уж, че някаква пиеса.

                                Но днес, красавицата Есен шета пак наоколо.

                               Жълто, палаво листо ме върна от забравата.

                               То смело полетя. В лицето шибна ме нахакано,

                               а после падна в мръсната крайпътна локва - весело.

                               Погледнах в мътилката. Там открих и себе си.

                                 Усмихната си плувах -  все редом до листото.

 

                                                                                Wali /Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виолета Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам да чета стиховете ти, Вили-ти си моето смело и весело есенно листо. Сърдечни поздрави!!!
  • харесах много
  • Обрасна дирята, която водеше назад.

    Но защо да се връщаме назад
    Като по-слънчева пътека е пред нас.
    Ходът на действията е направляван от мечтите ни,
    Вяра в доброто и красивото таим дълбоко в себе си,
    Защото всеки от нас е малко или много мечтател!




    Не спирайте да мечтаете!
    Поздрави и от мен

  • Много хубав стих! Поздрав!
  • Много добър стих!
    Събрал е много истини!!!
    Поздрави, Виолета!
  • Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • И все пак...пътят е само напред! Поздрави!
  • Е... това е! Душата е много по-лесна за спасение от тялото - дори прашинка пробляснала в лъч светлина е достатъчна да я извади от душевния водовъртеж... Мюнхаузеновите ни души са велики!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??