Загубих се
Загубих се
Загубих себе си в шума от празни думи.
Залутах се сред евтини приятелства.
Обрасна дирята, която водеше назад.
Напред пътеката не бе отъпкана от мен.
А неведнъж ме заслепява слънцето…
Уплаших се от тъмните усои, уморителни.
Прежалих и скалистите върхари - за избраници.
Живях с едни и същи делници, мъчителни -
безсмислени в своята ненужна надпревара.
Усетих как и празниците се повтарят винаги
като в бездарно пригодена – уж, че някаква пиеса.
Но днес, красавицата Есен шета пак наоколо.
Жълто, палаво листо ме върна от забравата.
То смело полетя. В лицето шибна ме нахакано,
а после падна в мръсната крайпътна локва - весело.
Погледнах в мътилката. Там открих и себе си.
Усмихната си плувах - все редом до листото.
Wali /Виолета Томова/
© Виолета Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обичам да чета стиховете ти, Вили-ти си моето смело и весело есенно листо. Сърдечни поздрави!!!
-
харесах много
-
Обрасна дирята, която водеше назад.
Но защо да се връщаме назад
Като по-слънчева пътека е пред нас.
Ходът на действията е направляван от мечтите ни,
Вяра в доброто и красивото таим дълбоко в себе си,
Защото всеки от нас е малко или много мечтател!
Не спирайте да мечтаете!
Поздрави и от мен
-
Много хубав стих! Поздрав!
-
Много добър стих!
Събрал е много истини!!!
Поздрави, Виолета! -
Хареса ми!
Поздрав и от мен! -
И все пак...пътят е само напред! Поздрави!
-
Е... това е! Душата е много по-лесна за спасение от тялото - дори прашинка пробляснала в лъч светлина е достатъчна да я извади от душевния водовъртеж... Мюнхаузеновите ни души са велики!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
