Aug 12, 2020, 3:23 PM

Закачливец 

  Poetry
1610 10 22
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората,
огнените си плитки на гърба си замята.
Примижало доволно, над гората се вдига,
всеки срещнат целува за добрата им стига.
По пътека планинска крачи леко самичка
като него ранила бързонога сърничка.
Петънцата ѝ смело то погалва с наслада,
с мека слънчева ласка малката изненада. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Random works
: ??:??